Майкъл Балинт (1896 – 1970) е роден в Унгария, дипломира се като лекар с първоначални интереси в областта на биохимията, като по-късно се преориентира към психоанализата. Ученик е на известния унгарски аналитик Шандор Ференци и като цяло следва класическия подход на Зигмунд Фройд.

Началото на работата му, станала по-късно изключително популярна като Балинтов подход, е през 1936 г., когато той започва сбирки с общопрактикуващи лекари в Будапеща. Така той се опитва да въведе елементи на психоаналитичното разбиране в практикуването на лекарската професия. По-късно тази работа продължава в Лондон след Втората световна война с групи от социални работници през 1947 г., които той води с бъдещата си трета съпруга Енид Балинт. През 1954 г. е поканен от Клиниката Тависток да организира семинар с общопрактикуващи лекари. Основните находки и идеи, произтичащи от тази работа, са описани в книгата му „Лекарят, неговият пациент и болестта”. Тази книга става едно от задължителните четива в повечето програми за специализация в обща медицина.

Наред с това, Майкъл Балинт е практикуващ психоаналитик и едно от водещите имена в британската и световна психоаналитична общност. Смята се, че основните му теоретични приноси го поставят в групата на „независимите” аналитици във Великобритания (трето направление, което е различно от ортодоксалните фройдистки последователи и от клайнианската школа). През 1968 г. е избран за председател на Британското психоаналитично общество.