Българската лекарка д-р Вивиан Праматароф, дмн, живее повече от 20 години в Германия, лекува и преподава медицина в Университета  „Максимилиян-Лудвиг” в Мюнхен. Преди три години възобновява контактите си с българските си колеги и започва цикъл от курсове по психосоматична гинекология, както и обучение на ръководители за Балинтови групи.

По нейна инициатива се учредява и първото българското Балинтово общество. Заедно със съпруга си –проф. д-р Андреас Хамбургер тя организира първата интернационална среща в България „Филм и психоанализа” в рамките на Празниците на изкуствата Аполония 2010.

– Д-р Праматароф, какво представлява синдромът на изпепеляване и откъде идва названието му?

– Синдромът на изпепеляването е романтичният превод на понятието burnout, въведено от психоаналитика Фройденбертер през 1974 г., описващ състояние на дълбоко емоционално и физическо изтощение. Той взаимства понятието от Г. Грийн и неговата книга  The Burn out Case, в която Грийн описва историята на успял архитект, ”прегорял” от работа, той отива в Африка и се опитва да се спаси от болестта на западната цивилизация. За него обаче е късно и умира. Така през 1974 г. идва новата  диагноза, която по-късно влиза и в класификацията на болестите.

– Защо се стига до това състояние?

– Застрашени са тези хора, които трудно казват „не” и не могат да поставят граници, не познават своите възможности и предели. Те обикновено  имат силно развито чувство за съвест и вина и често трудно говорят за чувствата си пред други. Има и социално-обществени предпоставки като  лошо заплащане, лош работен климат, силно йерархична структура, огромна отговорност.

– Кои професии са най-застрашени?

– Най-често страдат професионалисти, които работят с други хора – лекари, учители, мениджъри, журналисти. Все хора,  които поемат огромна отговорност, но имат малко влияние в обществото.

– Можем ли да познаем това състояние навреме?

-  Състоянието се характеризира с постоянно физическо и емоционално изтощение, силна умора,  негативно отношение към работата, близките и колегите. Често тези хора проявяват агресия, която „маскира”  чувството   на неудовлетвореност. Стигат и до злоупотребата с цигари, алкохол, медикаменти и други субстанции. Натрупаното нервно напрежение може да отключи други заболявания като хипертония, диабет, депресия, да доведе до безсъние и главоболие.

– Човек сам дава ли си сметка, че с него се случва нещо нередно?

– Много рядко или пък го осъзнава късно. Синдромът на изпепеляването може да се прояви с хроничната умора, понижената устойчивост към простудни заболявания и инфекции, главоболие, безапетитие, безсъние, сексуални разстройства. Друг тип прояви са свързани с отлагане на решенията, затлачване на належащите задачи, занемаряване на работата, лошо отношение към работата и колегите.

И на трето място идват емоционалните симптоми -– чувство на безпомощност, провал и безнадежност, чувство на вина, раздразнителност и враждебност, недоверие или цинизъм. Това тласка човека към рисково поведение или депресия. Не са редки и самоубийствата. Лекарите са особено застрашени. Те имат свободен достъп до лекарства и знаят точно каква доза да вземат, за да го направят” успешно”. Тъмните цифри на статистиката са високи.

– Има ли начин човек сам да си помогне и да намери решение на проблема?

– На първо място той трябва да осъзнае, че има проблем. А това е винаги най-трудното. Не са много смелите хора, които дори пред себе си признават, че имат проблем с алкохола, че злоупотребяват със сънотворни, че пушат непрекъснато или вземат стимуланти, за да изкарат деня. Още по-малко са по-смелите, които признават това пред друг човек и търсят помощ.

Много хора живеят под непрекъснато напрежение и не осъзнават това. Те отдавна са преминали предела на своите възможности, но продължават в същото темпо.

– Има ли лечение и какво е то?

– В традиционния смисъл на думата няма хапче против синдрома. Важна е профилактиката. Не трябва да се стига дотам. Аз често питам колегите, с които работя – кога за последен път са били на почивка, на балнеолечение – все нещо, които сами те предписват на пациентите си.

Профилактиката е обаче не е само почивката , а и в психическата хигиена. Тези професионалисти, които работят с хора, с човешките съдби, са особено натоварени. Те често носят тези житейски истории със себе си и не могат да се освободят . Има една особена форма на работа за лекари, наречена работа в Балинт групи. Създаваме ги за първи път в България. Последните 3 години аз обучих една група от опитни специалисти. Те ще бъдат ръководители на такива групи, които се създават в Пловдив и София. Това, което отдавна е известно и направено по света, сега го въвеждаме и у нас и аз се гордея с този факт. В западните страни участието в Балинтови групи е задължителна част от обучението по медицина и продължава като следдипломна квалификация на лекарите.

– Какво правят лекарите в тези групи и как това им помага?

– В ежедневната практика с пациенти винаги се стига до различни конфликтни ситуации, които продължават да занимават лекаря и той не може да се освободи от тях. В Балинт групата, която се нарича по името на психоаналитика Майкъл Балинт, се изясняват отношенията лекар-пациент и „слепите петна” в тези отношения. Когато лекарят разбере какви подсъзнателни процеси са отговорни за появата на създалия се конфликт, той може да бъде разбран и преодолян. Отношенията остават запазени, психиката на лекаря – изчистена.

Направихме семинар пред 40 души домашни лекари и студенти и демонстрирахме работа в Балинт групи. Това са първите прояви на новосъздаденото Българско Балинтово общество.