Основни идеи

Балинтовите групи целят подготвянето на здравните работници да възприемат пациента и неговата болест като цялост, избягвайки разделянето между „научния” подход, в който акцентът е изцяло върху болестта, от една страна и психологичното разбиране на пациента, от друга. Често на емоционалните фактори и реакции на пациента се гледа като на артефакти, които смущават практикуването на соматичната медицина. Съсредоточаването само върху „органичния” симптом и търсенето на тясно биологично обяснение са подход, който се оказва неподходящ за една много значителна част от случаите, които общопрактикуващият лекар вижда вежедневната си практика. При тези случаи емоционалното преживяване на пациента е това, което може да помогне да се разбере неговите оплаквания и начина, по който той гледа на тях.

Балинт е убеден, че за да бъде пълноценен, лекарят трябва да може да се чувства достатъчно в свои води както в областта на соматичните болести, така и вразбирането на емоционалното функциониране на пациента. Затова той предлага подход, който се стреми да направи лекарите по-чувствителни към психологичните фактори, определящи боледуването на пациента и които същевременно участват в конструирането на отношението между лекаря и пациента. Този подход стъпва на психоаналитичното разбиране за контра-трансфера (обратния пренос).

Значението на обратния пренос

Във всяко човешко общуване се обменят емоции, нагласи и отношения между участниците. Това до голяма степен определя какво ще се случи и колко удовлетворени от него ще бъдат участниците. Същевременно, тези емоции и нагласи позволяват да разберем много повече за другия – за неговите желания, страхове и мотиви на поведението. Обратният пренос е понятие, което описва емоционалните реакции на лекаря към пациента. Такива винаги са налице и тяхното разбиране помага по-добре да сеосмисли с какво преживяване е свързано боледуването и търсенето на помощ.

Системното изучаване на обратния пренос (както собствен, така и на други колеги) помага на лекаря да бъде повече на „ти” с психологическите измерения на взаимоотношението между него и пациентите му. Балинт предлага използването на групова работа, в която лекарите да могат да изследват собствените си реакции спрямо своите пациенти. Така, основната задача на балинтовите групи е работа с емоционалните реакции на лекарите при практикуването на своята професия.

Водене на балинтовите групи

Балинтовите групи са обикновено между 8 и 12 души, събират се регулярно (най- често веднъж на 2 седмици), като сесиите продължават 1.5 – 2 часа. Във всяка сесия обикновено има време за двама от лекарите да представят относителнократко случай, с които те имат определена трудност, въпрос или озадачаващо ги преживяване. Задачата на лидера е да използва груповия процес в изясняването на емоционалната ситуация, свързана с представяния случай.

Всъщност, реакциите спрямо представения клиничен материал могат да бъдат разглеждани като груповия обратен пренос. Тези реакции са информативни за отзвуците, които емоционалното преживяване между лекар и пациент – донесено в групата чрез докладването на случая – предизвикват в групата като цяло. Изследването на случващото се в групата позволява по-добре да се разберат психологичните измерения на взаимоотношението между лекаря и пациента.

В групата се обсъждат „диагностични” въпроси на три нива:

• Симптомите, изследванията, класическата диагноза и лечение;

• Емоционалните потребности и поведението на пациента;

• Нагласите и реакциите на пациента спрямо болестта си, своето обкръжение и най-вече – спрямо лекаря, както и реакциите на последния спрямо пациента.

Ефекти от балинтовите групи

Лекарят се научава да разбира по-добре емоционалните реакции и състояния на пациента и как те влияят върху неговото боледуване. За да стане това, лекарят развива способността си да слуша. Не толкова да задава въпроси – защото задаването на въпроси води до получаването на отговори, но не непременно и до разбиране на пациента. Когато „слуша”, лекарят чува това, което стои зад изказаното, долавя преживявания, които не само не са споменати, а и не са осъзнати.

Умението да слуша е не просто едно ново умение, което се овладява чрез ясен алгоритъм. То се развива чрез участие в груповите дискусии и куража да се изследват собствените преживявания и да се поставят под съмнение изборите, които лекарят е направил по време на работата си. Ако това се случи, това води не само до развиването на нова способност у лекаря – то води до „ограничена, но съществена промяна в личността му”, както го назовава Балинт.

Това е основата, която позволява на лекаря да разбира по нов начин вече събраната по случая информация. Това ново разбиране може да бъде използвано за избирането на конкретни терапевтични интервенции. Балинтовите групи предоставят добра възможност да бъдат сверени и изследвани изборите, които лекарите правят в лечението на своите пациенти.